ОТКРОВЀНО

ОТКРОВЀНО Нареч. от откровен; искрено, чистосърдечно. Благодарих на гражданите за откровено, честно и самокритично изказаните мнения. Р. Белчев и др.,

КБС, 32. Спиридонов потърка с длан лицето си и за миг се замисли, после рязко вдигна глава и го погледна решително и откровено. Ив. Мартинов, СНУ, 9. Доводите на Белички и съжденията му около Реката, откровено казано, не се харесаха на Грашев. Д. Фучеджиев, Р, 301.

Списък на думите по буква