ОТКРОЀН

ОТКРОЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от откроя като прил. Който е ясно очертан, който изпъква, отделя се от обкръжаващите го неща. Облечен е много изискано: черно.. палто с извити краища,.., панталони на пръчки с откроени дипли. СбЦГМГ, 81. Хлътналите ѝ, откроени очи гледаха издълбоко, със сух, остър блясък. Д. Талев, ПК, 17. Сред това тайнствено движение на звуците откроеният силует на Раева върху канапето миг след миг се губи във вълните на мрака, който поглъща цялата стая. Ив. Кирилов, Ж, 28.

Списък на думите по буква