ОТКРОЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТКРОЯ̀ВАМ¹, ‑аш, несв.; откроя̀¹, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Правя нещо да изпъкне, да се очертае и да се види ясно. Продължителна светкавица ясно очертава приведения му гръб. Нейният жълт блясък откроява като с бенгалски огън и цялата стая. М. Кремен, РЯ, 261. Копринената нощница се спускаше тежко и открояваше все още високите ѝ гърди. Кр. Кръстев, К, 225. Нощта беше светла. Луната.. ясно открояваше горната част на голямата черковна сграда. Ст. Дичев, ЗС I, 262. Манастирът от юг, плувнал в дърволяка си, откроява своя скромен купол в стените на пролома. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 55. откроявам се, откроя се страд.

ОТКРОЯ̀ВАМ СЕ несв.; откроя̀ се св., непрех. 1. Виждам се, изпъквам с ясно очертани контури, форми. Долната част на лицето му бе прясно обръсната, така че черната ивица на бакембардите и мустаците ясно се открояваше. Ст. Дичев, ЗС I, 129. В за‑

шумени дворове,.., червенееха покривите на бейските къщи. А измежду тях върху огромната тъмна снага на Балкана се открояваха блесналите от обедното слънце минарета на Кармъзъ и Куршумлъ джамии. Ст. Дичев, ЗС I, 69. В далечината се открояваха кулите и стените на престолния град. А. Гуляшки, ЗВ, 63.

2. Правя силно впечатление със своите качества, постъпки, действия, образование и под.; изпъквам, проявявам се. От учениците се открояваше Петър. ^● Обр. Те пееха високо, с вдъхновение, и сред стройния хор се открояваше силният, плътен и извънредно приятен глас на Илковата дъщеря. Г. Караславов, ОХ III, 574.

ОТКРОЯ̀ВАМ², ‑аш, несв.; откроя̀², ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. С кроене отрязвам, изрязвам нещо; разкроявам. Да откроим за яката. Н. Геров, РБЯ III, 411. откроявам се, откроя се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.