ОТКЪДЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТКЪДЀ въпрос. нареч., въпрос. нареч.-съюз. I. Въпрос. нареч. 1. За място. В пряк въпрос. Когато се пита от кое място, от коя посока произхожда или произтича нещо, някой, някакво действие. Почервенял, Големия вадеше от чантата часовници и брошки.. Друмев се надвеси над Павлина. — Откъде ги открадна? Ст. Дичев, ЗС I, 188. — Ооо! Откъде цъфна па ти бе? — плахо се засмя Гана и после усмивката ѝ сякаш разцъфна. — Таман на време, че ми трябва помощник. Ст. Даскалов, СЛ, 71. — Ваша милост, откъде си? — От София — отвърнах сухо аз. Г. Караславов, Избр. съч. II, 269. — Откъде идеш? От работа или от командировка? △ — Откъде пристигаш? От гарата или от летището?

2. За начин. а) Когато се пита по какъв начин, от какъв източник, как нещо е направено, някакво действие е осъществено.. Синапът влязъл в село към пладне. Хората, що водел, били сякаш от кол и въже — .. Повечето били само с ножове и брадви — откъде у помака пари за оръжие? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 424-425. б) Когато при питането се влага и някакво чувство (тревога, възражение, неодобрение и под.); как. — Ще се годяваш ли? — .. — Годеж ли? Откъде пък го измисли? К. Петканов, В, 241.

II. Въпрос. нареч.-съюз. Въвежда подчинено допълнително изречение — непряк въпрос за запитване от кое място, от коя посока. Докато оглеждаше широката, изоставена градина, дойде при него и Султана. Тя му посочи откъде да започне, докъде да прекопае. Д. Талев, ЖС, 52. Всички го познаваха, но никой не знаеше откъде беше дошел. Елин Пелин, Съч. I, 220. Една мисъл го [Вълко] владееше. Да тръгне по цар Пет‑

ровия друм, за да види откъде ще дойдат русите във Факия. К. Петканов, П, 71.

III. Като предл. Остар. и диал. Откъм. Сам Кара Фейзи бил към Белово. Откъде Ихтиман слязал онази вечер, претръскал Белово за една нощ и на заранта кандисал в полето. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 461. Излазям из К. и току-що дойдох при чифутските гробища, гледам, откъде Балкана идат двама души. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 57. В това време се зачу глъчка откъде чешмата и ханъмите се изкачваха из стръмното къде кьошка. Ц. Гинчев, ГК, 26. Търговци са надошли откъде Солун, Тесалия, Албания и Сърбия. ЦВ, 1860, бр. 478, 1.

◊ Кой знае откъде. Обикн. в отриц. изр. с не или в изр. с като да, като че, като че ли, че, сякаш. 1. От много далече. По наклонения бряг са накацали степни птички, които са пристигнали кой знай откъде, да се напият с вода и да изплакнат напрашените си криле. А. Каралийчев, С, 139. 2. От неизвестно, съмнително място. Отнасят се с хората, като че ли идват от кой знае откъде. Откъде да знам. Разг. 1. Употребява се като оправдание, че не съм извършил нещо изобщо или добре, както трябва; не знам. Кръстевица говореше умолително и тихо. — Откъде да съм знаела, че така ще излезе... — И разпери ръце. — Сбърках... Сгреших... Г. Караславов, ОХ IV, 62. 2. Грубо. Като отговор на пряк въпрос за изразяване на раздразнение и липса на отношение към въпроса; не знам. — Къде е бялата ми риза? — Откъде да знам! Да не съм ти я аз обличала и събличала. Откъде <ли> не. Разг. От много, от различни места; отвсякъде. На панаира бяха надошли хора не само от близките села, а и от махалите в планината и откъде ли не още. △ Като дете събирах картички с изгледи откъде не. Имах богата колекция, почти от целия свят.Откъде (отгде) накъде. Разг. По каква причина, как така, защо пък (при изразяване на някакво недоумение, недоволство или несъгласие с нещо). Хората се правеха, че не са чули нищо, защото майката и бащата на Атанас бяха много свестни хора, добри и всички се чудеха откъде накъде Атанас е луд. Ст. Стратиев, СВМ, 24. — Откъде познаваш новия експерт на "Никотиана"? — смаяно попита той [Бимби]. — Ние сме от един град. .. — Близка ли си с него? — Не — сухо отговори Ирина. — Откъде накъде? Д. Димов, Т, 116.