ОТКЪНТЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТКЪНТЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от откънтявам. Звучното откънтяване на чуковете, скърцанeто на вагонетките ме връща към суровата разбита гръд на земята. З. Сребров, Избр. разк., 206.