ОТКЪРМЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТКЪ̀РМЯМ, ‑яш, несв.; откъ̀рмя, ‑иш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Отглеждам с кърмене, отхранвам някого; откърмвам. Тази жена я е родила, откърмила [Емилия] и по силата на биологията, тя е отредена да ѝ бъде най-близкият човек. Ат. Мандаджиев, ЧЛНП, 92. Детето е слабичко,.. — Откърми го с едно мляко, не мляко, а отрова. М. Грубешлиева, ПИУ, 94. Всеки от тях [редиците момци] има майка, която го е откърмила на гърдите си.. и се гордее с него. Худ., 1909, кн. 7, 18. ^● Обр. Отчужди се от земята, дето те е родила и откърмила. Елин Пелин, Съч. III, 52. Трепти България честита! / Лъжата в "истината" скрита / откърми в нея дивна мощ! К. Христов, НН, 24. откърмям се, откърмя се страд.