ОТКЪРШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТКЪ̀РШВАМ, ‑аш, несв.; откъ̀рша, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. С кършене отделям; отчупвам. Пашата откърши една жилава върбова пръчка. А. Каралийчев, МИ, 38. Стана хладно и запалихме огън. Дадох ечемик на Лиско, а аз откърших един крайшник и ядох сух хляб. Г. Краев, Ст, 1966, бр. 1076, 1. От мисирището край Лъга откършва няколко царевици и ги слага да се пекат в жарта. Ст. Сивриев, ЗСБ, 59. Излизам вън. Сърцето жадно пие / дъха на млади листи, на роса. / Откършвам клонче. Ах, звездици, вие / на мойто утро малки чудеса! Н. Зидаров, НС, 61. откършвам се, откърша се страд. Сухите клони на дървото трябва да се откършват скоро.

ОТКЪ̀РШВАМ СЕ несв.; откърша се св., непрех. 1. С кършене се отделям от нещо; отчупвам се. В боровата гора нещо трещи и се откършва.

2. Прен. За въздишка, стон — отделям се, откъсвам се с мъка; откъртвам се. Той се връщаше и с една дълбока въздишка, която съвсем неволно се откършваше от гърдите му, тръшкаше се на пейката. Й. Йовков, ПР, 67. ^● Обр. — Пей Едрей, пей Добромире! — извика Райко — па да става, каквото ще! .. Звуците се откършваха ту ниски, ту се издигаха и късаха душата със спотаен вопъл и сякаш не песен се пееше, не думи се отронваха из устата, а самото сърце нареждаше било и небило. Ст. Загорчинов, ДП, 59.

◊ Откършвам / откърша го. Диал. Заспивам дълбоко и обикн. продължително.