ОТКЪСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТКЪ̀СВАМ, ‑аш, несв.; откъ̀сна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. откъ̀снат, св., прех. 1. С дърпане отделям части, късове, парчета от цяло нещо при непрекъснато усилие като преодолявам известно съпротивление. Раджастанецът просто откъсва квитанциите на билетите.. и ние влизаме в града на дворците. Т. Кюранов, АП, 79. Когато мечката нападне някое животно, тя му прехапва гърлото и с ноктите откъсва от тялото му цели късове месо заедно с кожата. П. Петков, СП, 57-58. Отец Дамян благославяше оброка и от първия овен откъсваше предната дясна плешка. А. Каралийчев, В, 51. Когато един по един богомолците минаваха край него, той [Теодорит] откъсваше парче от агнето и подаваше всекиму полусурова хапка. Ст. Загорчинов, ДП, 453. Гледа месеца, после се спуща към кръстатата бука, откъсва листо и свирва триж отсечено. К. Христов, ПП II, 42. На мравката път сторвал, зелена клонка не откъсвал, вода не размътвал. П. Йорданова, СЕ, 50. // С дърпане отделям или отдалечавам; отлепвам. Краката му потъваха във влажната земя и той ги откъсваше с шляпане, поглеждащ височината с гъсти млади дръвчета, дето можеше да се скрие. Ст. Мокрев, ПСН, 151.

2. Прен. Отделям някого или нещо, прекратявам връзката му с друг или с нещо друго; разделям. Но от север, от запад, от юг към тях настъпваха хилядни потери в огромна дъга,.. Тя ги откъсваше от командира им, отхвърляше на изток. З. Сребров, Избр. разк., 95. Беше му [на Ленко] обидно, че го откъсваха от четата и го пращаха да носи казаните и менците, но нямаше какво да се прави. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 355. откъсвам се, откъсна се страд.

ОТКЪ̀СВАМ СЕ несв.; откъ̀сна се св., непрех. 1. За цвят, лист, плод и др. — отделям се от мястото, където се намирам, и падам. Щом презрееха крушите се откъсваха от клоните и падаха тежко на земята.

2. Обикн. с предл. от. Отивам настрана, отдалечавам се от нещо или от някого; отделям се. Тя се откъсна от хорото и избяга.

3. При движение, бягане, състезание — решително изпреварвам някого, излизам много пред останалите. Неколцина от състезателите се откъснаха още при старта.

4. С предл. от. Отделям се, отдалечавам се от някого или от нещо, с което съм бил свързан; разделям се. Той се откъсна от средата си. △ Децата не се откъсваха от родителите си. △ Той не обичаше да се откъсва от работата си.

◊ Да си откъснеш главата. Разг. За изразяване на неприятно чувство от някого или нещо много противно, лошо, грозно. Да го видиш, да си откъснеш главата. Колкото <що> ми се откъсна от зъби. Диал. Колкото пожелая, колкото искам или мога. Даде на синовете си колкото му се откъсна от зъби. Не откъсвам / откъсна очи (поглед); не откъсвам / откъсна очите си (погледа си). 1. От някого или нещо. Непрекъснато, продължително гледам някого или нещо, обикн. защото ми харесва, защото ми е мило или за да следя какво прави, какво става. Спряха за раздяла. — Кога ще ви видя пак? — запита Евгени, като не откъсваше очи от Росинка. Д. Ангелов, ЖС, 247. 2. От нещо. Занимавам се продължително, много време с нещо; чета, уча и др. почти непрекъснато. Коленце, ама ти тук ли си, татовото? — .. — Тука — отвърна момчето с безразличие, без да откъсва очи от книжката. Д. Ангелов, ЖС, 70. Откъсва ми се / откъсне ми се кръста. Разг. Много се изморявам от работа или от продължително носене на нещо тежко. Откъсва ми се / откъсне ми се от сърцето. Разг. 1. Давам нещо (обикн. пари, подарък) в малко количество, давам нещо свидливо, с мъка. Много си прогневила Господа. Колко клетници от врати си върнала, колко близки заминала — нищо не ти се е откъсвало от сърце на сиромах да помогнеш... — И тука ли ти пак

захвана за сиромасите! — го пресече тя, сякаш готова стара свада да поднови. П. Тодоров, И I, 45. 2. В съчет. с колкото и (остар.) що. (Колкото) желая, искам или мога. И пристанаха да ся запишат членове на читалището. Нарядено биде за пръв път да даде всякой что му ся откъсне от сръце. КН, 68. Откъсвам / откъсна конеца. Обикн. в св. вид. Разг.; Откъсвам / откъсна пъпката. Диал. Умирам. Откъсвам / откъсна кръста на някого; откъсвам / откъсна ръката (ръцете) на някого. Разг. Изморявам някого с тежестта си. Много тежък е този куфар. Откъсна ми кръста. Чантата е много тежка, откъсна ми ръцете. Откъсвам / откъсна някой <и друг> грош; откъсвам / откъсна някой <и друг> лев. Разг. 1. Отбивам от цената на нещо. 2. Отделям от някаква обща сума средства за нещо. Откъсвам / откъсна от света някого. Принуждавам някого да прескъсне всякакви връзки с хора, да живее уединено. — Богородице дево, божия майко — зашъпна тя [калугерката], кършейки ръцете си — спаси го, продължи му дните! Кая се и винаги ще се кая коленопреклонно, пресвета! Не му отнимай живота, не го откъсвай от света, за всички мои прегрешения ми въздай, владичице небесна, само него пожали, пощади го! Ст. Загорчинов, ДП, 169. Откъсвам / откъсна от сърцето си някого. Разг. 1. Раждам. То са знае, казано е: всяка майка с мъка ще носи рожбата си и с болка ще я откъсва от сърцето си. Д. Талев, СК, 125. 2. Отделям от себе си, разделям се с някого (за близък, обичан човек). Аз бих бил смешен мъж, ако да не можех да отлъча далече син от баща,.. Но трябва аз тогова Карла да откъсна и от нейното сърце. Н. Бончев, Р (превод), 9. 3. Преставам да изпитвам привързаност и топло чувство към някого, отчуждавам се от някого. Откъсвам / откъсна очи. Разг. Преставам да гледам някого или нещо. Гледката беше очарователна и той с мъка откъсна очи от нея. Откъсвам / откъсна пазарлъка. Диал. Стигам до споразумение с някого при купуването и продаването на нещо. Откъсвам се / откъсна се от света. 1. Живея уединено, затворено, почти без да поддържам връзки с хората. Аз се откъснах от света и заживях с радостите на малкото детенце. 2. Изпадам в пълно уединение за известно време, забравям всичко, което ме заобикаля. Тя искаше да забрави всичко, да се откъсне от света. Откъсват ми се / откъснат ми се краката. Разг. Изморявам се много от продължително ходене или стоене прав. Изминах километри в гората. Откъснаха ми се краката. Откъсват ми се / откъснат ми се ръцете. Разг. Много се изморявам от продължително носене на нещо тежко или от много работа. Донесох детето до тук. Откъснаха ми се ръцете. Откъснали му ръцете, че ги залепили на задника му. Диал. Грубо. За човек, който не умее нищо да върши, крайно непохватен, несръчен, неспособен, некадърен човек. Откъснал съм главата на някого. Обикн. за син или дъщеря — извънредно много приличам на един от родителите си (по-често за прилика с бащата) или на дядо си, баба си. Синът му.. като че беше откъснал главата на баща си: груб, горд, пиенец, също като него. Ил. Блъсков, СК, 21. Сяко бюро си имаше свои главатари и предводители, сички тия, беха тъй също мрачни, злобни, грозни същества, като техний шеф, като да бяха му откъснали главата. Ил. Блъсков, КЦ, 47. Откъснах ружата. Диал. Заспах. Ще откъсна главата <като на врабче>; ще откъсна главата (шията) като на <петровско> пиле някому. Разг. Ще накажа жестоко някого, ще си изпати от мене (употребява се обикн. като закана). Ще ти откъсна ухото (ушите). Разг. Ще те накажа строго. Той ритна жестоко детето, като го заплаши, че ще му откъсне ушите.