ОТКЪСЛЕК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТКЪ̀СЛЕК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Откъс. Тя се смееше, разказваше любопитно историите из мира на артистите, а след трапезата седна при пияното и пя откъслеци из опери с увлечение. Ив. Вазов, Съч. ХII, 184-185. Разполагам само с един откъслек — началото на II-а песен и ще си послужа с него за едно сравнение между оригинала и превода. К. Величков, ПССъч. VIII, 110.