ОТКЪ̀СЛЕЧЕН

ОТКЪ̀СЛЕЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. За звукове, шум, говор и под. — който е съставен от несвързани, откъснати една от друга части; несвързан, откъснат. Тук-там горяха огньове и около тях се чуваха откъслечни разговори или продължителни, дълбоки и болезнени охкания. Елин Пелин, Съч. II, 39. Дочуваха се откъслечни фрази: — Хей там, по-бързо нареждайте дървата. Кр. Григоров, Р, 64. Чуваха се само остри хриптения, въздишки и задавени, откъслечни псувни. Г. Караславов, Избр. съч. I, 315.

Списък на думите по буква