ОТКЪСЛЕЧНО —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТКЪ̀СЛЕЧНО. Нареч. от откъслечен. Той продължаваше да разказва — нестройно и откъслечно, с мъчителни паузи между думите, без да дири връзка на събитията и времето. С. Северняк, ВСД, 210. Откъслечно и в безпорядък се редяха тия минали неща в паметта му. А. Гуляшки, ЗВ, 462. Като стискаше челюсти, Парушев
отвръщаше откъслечно с виновна отзивчивост. Д. Вълев, З, 136.