ОТКЪ̀СНУВАМ

ОТКЪ̀СНУВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); откъ̀сна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. откъ̀снат, св., прех. Остар. Откъсвам. откъснувам се, откъсна се страд.

ОТКЪ̀СНУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); откъсна се св., непрех. Откъсвам се. Електромагнитът бива заможен да вдига една тежнина малко млого голяма от един чистожелезен къс за допиране, наречен носач. На щом бързейт пресекне да върви, магнитисването престанва съще тъй и тежнината се откъснува и пада. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 27. Щом са откъсне някой пъшкул, в тази секунда са залепя други, или като са размъкне и остане тънък като паяжина,.., тогава размъкнатият пашкул са откъснува, за да не подскочи и скъса жицата, и на този пъшкул не остава никаква коприна. З. Княжески, ПРШ (превод), 99-100.

Списък на думите по буква