ОТЛАГАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЛА̀ГАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от отлагам¹ и от отлагам се. По пътя за двореца князът попита Ондуракс дали има да му съобщава важни новини, които не търпят отлагане. А. Гуляшки, ЗВ, 376. Депутатите не искаха да чуят ни дума за отлагане [на гласуването]. С. Радев, ССБ I, 94. — Аз.. бих могъл с отлагания и шикалкавения да продължа още малко стоенето ти, но ти нищо няма да спечелиш от това, а аз само ще загубя. Б. Райнов, ГН, 93.

ОТЛА̀ГАНЕ², мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от отлагам² и от отлагам се. Чрез особено вътрешно отлагане, което попада в кръвта, дванайсетпръстникът влияе върху външната секреционна служба на панкреаса. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 224.