ОТЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ТЛИВ м. 1. Периодично повтарящо се понижаване на равнището на водата в океаните и моретата, предизвикано от силата на притеглянето на Слънцето и Луната. Противоп. прилив. Най-младите острови [от Галапагос] имат още сравнително нестабилизирани и затова криволичещи граници, неизгризани още силно от приливите и отливите. Н. Боев, Г, 26. По време на прилива нивото на водата в лагуната се издига, солената океанска вода залива корените и дърветата. При отлив те се откриват и остават на въздух. Д. Богданов, ТА, 85. Петко с мъка гази влажния пясък. Колю му обяснява как стават приливите и отливите: водата идвала като стена и стигала до високия каменен зид. М. Кремен, РЯ, 257.

2. Прен. Оттегляне или намаляване на нещо. Там [на изток] войната се водеше на приливи и на отливи,.. Тъкмо в подобен промеждутък византийците ще решат да си разчистят сметките с България веднъж и завинаги. А. Гуляшки, ЗВ, 117. — Искате да кажете, че от Пазвантоглу е започнал отлив на християните? В. Мутафчиева, ЛСВ II, 349. Минали бяха кървави дни, утихнали бяха гонитби — и отлив бе настъпил в душите. Н. Райнов, КЦ, 77.

3. Разг. Слабо, едва забележимо различие в багра; отсянка, нюанс, оттенък. Тя бе дивно красива и стройна хубавица,.. Златистата буйна коса, вълниста и с тъмни отливи в гънките,.., стигаше до кръстеца. Н. Попфилипов, РЛ, 56. Цялата купчина.. беше пъстра смесица от багри, от блясъка на среброто и отливите на коприната. Д. Спространов, ОП, 108. От тях [бръмбарите-бегачи] красивата, зелена, с червен отлив колозома е известна като масова унищожителка на гъсениците по дърветата. ПР, 1952, бр. 5, 80.