ОТЛИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ТЛИКА ж. Черта, особеност, с която едно нещо се отличава от друго; разлика. Изобразителното изкуство третира силите, разрешава техния проблем и в това се състои отликата му от фотографията. Ал. Гетман и др., СБ, 266. Единствената моя по-особена отлика от другите хора е гърбицата ми. А. Гуляшки, ДМС, 149. В тия къщи имаше и друга отлика: на долния кат бяха пробити големи решетчести отвори или пък предната стена съвсем липсваше. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 190.