ОТЛИТАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЛЍТАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от отлитам. Любомир си спомни не само как двамата с Евгений бяха стояли есен, след отлитането на славеите, със затаен дъх

пред издирваните в листаците гнезда. П. Спасов, ХлХ, 182. Олга все още е далече от общото вълнение. В чужд град, където си за два часа, между кацането на един самолет и отлитането на друг, това е редно. Сл. Македонски, ЕЗС, 203.