ОТЛИЦЀ

ОТЛИЦЀ нареч. Диал. Откъм лицевата страна на нещо. Лазар протегна ухилен ръка. Погледна го отлице, обърна го от опакото.. Писмо. Същинско писмо. А. Каралийчев, ПГ, 50. Листот от тая много миризлива трева йет търкалест и много дебел; боята му йе на листо зелена отлице. СбНУ ХХIХ, 206.

Списък на думите по буква