ОТЛИЧА̀ВАМ

ОТЛИЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; отлича̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Разпознавам, определям нещо по някакви признаци; различавам. Като открихме не далече от боровата гора няколко вълчи следи, дядо Мирю ме накара да ги разгледам и ме научи да ги отличавам от кучешките. Те бяха продълговати, по-едри от следите на овчарско куче. Ем. Станев, ЯГ, 74. Ако идете на пазаря при файтонджиите, сред всички ще отличите файтон с охранени коне и файтонджия с калпак, в потури и винаги с кехлибарено цигаре в уста. Той е Черню. А. Страшимиров, А, 154. Постепенно започнах да отличавам отделните краски на перата му, тъмносивата, почти черна огърлица на гушката му. Ем. Станев, ЯГ, 29.

2. Само в 3 л. Правя нещо да бъде различно, отделям го от друго, от останалите неща. На пръв поглед нищо не отличаваше тази нощ от другите. Й. Йовков, Ж 1945, 171. "Нашият народ има свой особен живот, особен характер, особена физиономия, която го отличава като народ — дайте му да се развива по народните си начала и ще видите каква част от обществения живот ще развие той..." В. Йосифов, РС I, 191. Една мраморна плоча отличава стария дюкян с кепенци от подобните му съседи. Ст. Станчев, НР, 128.

3. Изтъквам, награждавам някого заради изразени качества и способности. Раковски го знаеше по име и по вид, макар и да не беше намерил повод да го отличи за храбростта му в миналите битки. Приближи се и го прегърна. Ст. Дичев, ЗС, 213. Когато го запитали, доволен ли е от своето камер-юнкерство, Пушкин отговорил че е доволен, защото с това императорът е имал намерение да го отличи. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 83. // Надарявам с качества, способности някого. Бог го беше отличил с редки качества, кой ли от днешните владетели можеше да му съперничи. А. Гуляшки, ЗлВ, 54. отлича̀вам се, отлича̀ се страд.

ОТЛИЧА̀ВАМ СЕ несв.; отлича̀ се св., непрех. 1. Отделям се, различавам се по нещо от другите. Тоя Ицка беше особено момче: отличаваше се от всички селски деца поради това, че приличаше малко на негърче. Ал. Гетман и др., СБ, 281. Стопен,.., старецът не се отличаваше от престаряла котка. Л. Вълев, З, 72. По облеклото той не се отличаваше от другите староселци, изпълнили коридора; беше в окъсани дрехи от домашен плат и с извехтяла сламена шапка на главата. Ст. Марков, ДБ, 365.

2. Отделям се, изпъквам всред другите с някаква проява, качество или с успехите си. От малък жив, събуден, той, въпреки ожиданията, не се отличаваше с успехите си в местното училище в родния си град. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 20. Карловските майстори се отличават с художествен усет при изработката на медните съдове. Ив. Унджиев, ВЛ, 23. Макар и вече твърде стар, той се отличаваше с жива любознателност и все четеше по някоя книга. Св. Минков, ПК, 4. Гоце, който всякога се отличаваше с извънредна търпимост към чуждите приказки,.., изправя се настръхнал и крещи с протегнати ръце. П. К. Яворов, Съч. II, 176.

Списък на думите по буква