ОТЛИЧИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЛИЧЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Който служи за отлика на някого или нещо. Отвори гардероба, намери легитимацията си в сакото и я показа. — Иван Петров Георгиев, — прочете офицерът — скулптор, женен. Отличителни белези ... вдигна очи и свери човека с портрета. М. Грубешлиева, ПП, 266. Той си замина за града, като към направеното разследване се задоволи само да прибави точното описание на чертите и отличителните белези на избягалите престъпници. Й. Йовков, Ж 1945, 245.