ОТЛИЧНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЛЍЧНИК, мн. ‑ци, м. 1. Учащ се, обикн. ученик или студент, който има оценка отличен по всички или по повечето учебни предмети. Вие имате диплома на отличник. А. Гуляшки, МТС, 19. — Сам ли строиш? — Аз, съпругата и двамата сина, които са вече в строителния техникум. Единият е отличник. К. Калчев, ДНГ, 62-63. Отличникът по бойната и политическа

подготовка от трета батарея сержант Нейков разказа за своята работа. НА, 1958, бр. 3196, 3.

2. Работник, служител, който отлично изпълнява своята работа. Аз тръгнах между хората да диря / от миналото моя стар другар, / .. / Но в цеха негов ученик, отличник, / ми каза, че заминал в друг завод. Ламар, СГ, 25.