ОТЛЪ̀КА

ОТЛЪ̀КА ж. 1. Поет. Разлъка, раздяла. Наистина ли пак за твоите очи съм драгост, / наистина ли през отлъката не ме забрави, / нима не съм ти отмилял? П. Пенев, Худ. С I, 331.

2. Диал. Отсъствие. Селският кехая — циганинът пристигна от Търново и дойде право в двора на сарая. Той гледаше пожарището и цъкаше с език, като се чудеше за пожара, който станал в неговата отлъка от селото. Ц. Гинчев, ГК, 299.

Списък на думите по буква