ОТЛЪЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЛЪ̀ЧАМ¹, ‑аш, несв. (остар. и диал.); отлъ̀ча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Отлъчвам¹. Времето завлича и отделя пътниците по земята още по-бърже, отколкото вятърът ги не откарва и ги не отлъча по океана. Н. Бончев, Р (превод), 9. отлъчвам се, отлъча се страд.

ОТЛЪ̀ЧАМ СЕ несв. (остар. и диал.); отлъ̀ча се, св., непрех. Отлъчвам се. Душата тук са отлъча от земята, въображението се издига във височината на небеса. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 17. Също така и други мокроти като: пот, пикоч, с които излишното вещество ся извърга навън от тялото, ся отлъчат от кръвта. НКАФ (превод), 71.

ОТЛЪ̀ЧАМ², ‑аш, несв. (остар. и диал.); отлъ̀ча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Отлъчвам².