ОТЛЪЧАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТЛЪ̀ЧАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отлъчам1 и от отлъчам се; отлъчване1. Едно лице добре направено требува да бъде съще тъй и добронравно.. Така едно лице не можеше да бъде лошо от саморастта, да оставим отлъчането; и ако,.., са случава някой път да видим противното, сиреч една хубава снага да крие зла душа, не требува за това да набедяваме саморастта. Ив. Богоров, КН, 1875, кн. 5, 29.