ОТЛЪ̀ЧАНЕ

ОТЛЪ̀ЧАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отлъчам1 и от отлъчам се; отлъчване1. Едно лице добре направено требува да бъде съще тъй и добронравно.. Така едно лице не можеше да бъде лошо от саморастта, да оставим отлъчането; и ако,.., са случава някой път да видим противното, сиреч една хубава снага да крие зла душа, не требува за това да набедяваме саморастта. Ив. Богоров, КН, 1875, кн. 5, 29.

ОТЛЪ̀ЧАНЕ

ОТЛЪ̀ЧАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отлъчам2 и от отлъчам се; отлъчане2.

Списък на думите по буква