ОТЛЪЧВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТЛЪ̀ЧВАНЕ1, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от отлъчвам1 и от отлъчвам се. От тази нощ Илиян стана само по-разсеян и два пъти го наказваха за отлъчване от лагера — беше ходил без разрешение при средношколците. Г. Мишев, ЕП, 153. — Какво да те посъветвам, брате?.. И с отлъчване ги заплашвах, и с анатема, и с пост ги наказвах — нищо, карат си тъй, както са живели някога дедите им. А. Гуляшки, ЗВ, 27-28.