ОТМАЛКО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТМА̀ЛКО нареч. Разг. До известна степен, поне в някаква степен; поне малко. Като станах ученик в прогимназията,.., позаякнах,.. Не че станах хубавец или заприличвах отмалко на Методи и Рафаил. Нищо подобно. А. Гуляшки, ДМС, 162. На коя ли врата не почукала със смирено нахалство, дано отмалко увеличи шансовете на Емилия за влизане във висше учебно заведение. Ат. Мандаджиев, ЧЛП, 66. — Туй тука пилаф ли му викат? — щом отмалко засити глада си, заприказва отново той. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 48.

◊ Отмалко-малко. Разг. Съвсем малко, в най-ниска степен. Да беше се показала Катя поне отмалко-малко достъпна, Смрикаров по-лесно щеше да реши въпроса така или инак. Ст. Чилингиров, РК, 95. Девойката премълча. А след малко, когато болката отмалко-малко премина, зашепна унесено: — Свършено е с мене, братленце. Ив. Хаджимарчев, ОК, 300.