ОТМАЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТМАЛЯ̀ВАМ¹, ‑аш, несв.; отмалѐя, ‑ѐеш, мин. св. отмаля̀х, прич. мин. деят. отмаля̀л, ‑а, ‑о, мн. отмалѐли, св., непрех. Изгубвам сили, отпадам поради болест, умора, силно преживяване и под. Стараех се да не изостана от другите, но при всяко хвърляне на пръстта вдигах към него очи.. Раменете ми почнаха да отмаляват. Л. Александрова, ИЕЩ, 353. Изтървах скафандъра на пода, защото ръцете ми съвсем отмаляха. Л. Дилов, МПА, 114. Стател.. следеше накъде полита врабчето и отмаляваше, когато то отиваше към прозореца — от страх да не би то да изхвръкне. М. Кремен, СС, 10. Щом навлезе в Баждарлък, коленете ѝ отмаляха, сърцето ѝ усилено заби. Ем. Станев, ТЦ, 34.

ОТМАЛЯ̀ВАМ², ‑аш, несв.; отмаля̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. Правя нещо да стане по-малко; намалявам. Къде ли

се намира сега дядо Мраз?.. Дали не е превалил Добридол, за да отмали от товара си по къщите? Кр. Григоров, ОНУ, 94-95. отмалявам се, отмаля се страд.