ОТМАЛЯЛОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТМАЛЯ̀ЛОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Състояние на отмаляване, изгубване на сили; отпадналост. Елена усети да минават по тялото ѝ тръпки, постепенно я обхващаше приятна отмалялост. Й. Гешев, ВОТ, 37. Още две-три педи и ръката на Дара ще досегне нозете на увисналия, полюшван от вятъра или от отмалялост.. Но тук скалата е най-недостъпна. Бл. Димитрова, Лав., 123. Всичките вълнения, всичките изгарящи надежди и плахо очакване, които бе изпитвала досега, като че изведнъж намериха отдушник в пълната отмалялост, която обхвана тялото ѝ. Д. Димов, ОД, 172.