ОТМАМВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТМА̀МВАМ, ‑аш, несв.; отма̀мя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. С мамене отстранявам, отвличам нещо или някого; отмамям. Я иди синко, Русине,, / вов тая гора зелена, / отмами девет палаша, / па приспи девет овчаре, / та фани вакло ягънце. Нар. пес., СбНУ, ХLIV, 436. ^● Обр. Напусто са усилията, няма никого да принудиш да те слуша, защото всякога ще се намерят по̀ майстори от теб да отмамят хорското внимание. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 44-45. отмамвам се, отмамя се страд.