ОТМЕНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТМЕНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); отменя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Отменям. — Право е — съгласи се командирът. — Наказанието отменявам, а похвалата остава в сила. М. Марчевски, МП, 199. "Какво сте забъркали в България? — викал той [генерал Обручев]. — Вие отменявате създадената от нас конституция и давате някакви пълномощия на княз Батенберг?" С. Радев, ССБ I, 295. Отменявам всяко учение .. Да не се вижда човешки крак да ходи из казармата. Й. Йовков, (превод) З, 1937, бр. 5473, ХIХ. Въла беше най-близката на Рада на сърце. Милваше я като по-стара сестра, отменяваше я у работата. М. Георгиев, Избр. разк., 74. — Хубава работа, невясто Венковице! Дето тя да те отмени, седнала си ти да я отменяваш. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 218. — От утре заран ставаш вече важен човек в къщата, овчар: ще отмениш в тая работа баба си и батя си Христо. Г. Русафов, ИТБД, 223-224. отменявам се, отменя се страд. и взаим. — При мене цял ден се точат хора. Един получил купон по-долна категория, друг имал тежко семейство — моли да му се отмени повиквателната. Ем. Манов, ДСР, 65. Освен околийският началник, който замина за София да действува посредством един свой роднина министър да се отмени нареждането, другите чиновници останаха по местата. Г. Белев, ПЕМ, 80-81. Ние често се отменяваме със старшата сестра при дежурства.