ОТМЕНЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТМЕНЯ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отменявам и от отменявам се; отменяне. Додето получи това отменяване, престъпникът ще е вече разпнат. Ив. Вазов, Съч. ХI, 59. Съдебната власт принадлежи на съдиите.. Правото за помилване, смекчаване или отменяване на наказанията принадлежи на Княза. А "България", 63.