ОТМЀРЕН

ОТМЀРЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от отмеря като прил. Който е съобразен с определени норми за размер, степен, интензивност или се извършва в еднакви интервали от време; премерен. Звънецът удари. Отсечените му отмерени удари възвестиха края на часа. Д. Спространов, С, 27. После се обръна да види какво впечатление е направил и продължи да плува с отмерени движения и съзнание за превъзходство. В. Райков, ПВ, 48. Ако не е постоянният отмерен шум, то те биха помислили, че няма море, а земя и небе. Ст. Даскалов, ЕС, 248. Фразата му бе мъдра, отмерена, излишна дума той не казваше. Цв. Тодоров, Сб??СЕП, 543. Той идеше тук с методична точност и щом станеше дванадесет часът, ставаше,.. — и тръгваше със своя спокоен,

отмерен, никога непроменен вървеж. К. Константинов, Сб??СЕП, 373. Чувах отмерените крачки на войнишките ботуши, които навън се движеха до телената ограда. Л. Стефанова, ВМД, 72.

Списък на думите по буква