ОТМЕРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТМЀРЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от отмеря като прил. Който е съобразен с определени норми за размер, степен, интензивност или се извършва в еднакви интервали от време; премерен. Звънецът удари. Отсечените му отмерени удари възвестиха края на часа. Д. Спространов, С, 27. После се обръна да види какво впечатление е направил и продължи да плува с отмерени движения и съзнание за превъзходство. В. Райков, ПВ, 48. Ако не е постоянният отмерен шум, то те биха помислили, че няма море, а земя и небе. Ст. Даскалов, ЕС, 248. Фразата му бе мъдра, отмерена, излишна дума той не казваше. Цв. Тодоров, Сб??СЕП, 543. Той идеше тук с методична точност и щом станеше дванадесет часът, ставаше,.. — и тръгваше със своя спокоен,
отмерен, никога непроменен вървеж. К. Константинов, Сб??СЕП, 373. Чувах отмерените крачки на войнишките ботуши, които навън се движеха до телената ограда. Л. Стефанова, ВМД, 72.