ОТМЀСТВАМ

ОТМЀСТВАМ, ‑аш, несв.; отмѐстя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Местя, премествам нещо или някого от дадено място на неголямо разстояние, обикн. с дърпане. Усилието, което правя, ми се струва тъй грамадно, като че вдигам на раменете си цял вагон или отмествам воденичен камък. Л. Стоянов, Х, 47. Райка стоеше над кладенеца и гледаше как прелива водата от менчето, без да се сети да го отмести. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 52. "Някъде има скривалище — мислеше си той раздразнено." Загледа дъските на пода,.., отмести миндерлъка, леглата. Ст. Дичев, ЗС II, 634. Тя отиде до прозореца, отмести завесата и видя на тротоара спряла кола. М. Грубешлиева, ПП, 305. Те [децата] стояха дълго до гишето. Хората ги блъскаха, отместваха, отминаваха, всеки със своите мисли. Др. Асенов, СВ, 49. // С дърпане отдалечавам, отстранявам от нещо или от дадено място част от тялото си (ръка, крак и др.). — Ах, колко теглим ние, жените, от тоз темперамент! .. Неговото коляно се е допряло до нейното, но тя е твърде увлечена в спомените си и не го отмества. К. Константинов, СЧЗ, 137. "Светът, братлета, е казан над горяща пещ; за да не изгорите цели и да изживеете годините си по-удобно, научете се да отмествате и повдигате ту единия, ту другия си крак. Ще ви пари сегиз-тогиз, но няма да изгорите". СбЦГМГ, 37.

2. Прен. Обикн. след отрицание, в съчет. със същ. поглед, очи — преставам да гледам нещо или някого, да насочвам погледа си към нещо или някого. — Народний войводо! — повтаряше той, без да отмества поглед от трепкащото небе, където звездопадът продължаваше своята тайнствена игра на вълшебствата. — Кълна се, цял живот ще следвам твоя пример, твоя път! Ст. Дичев, ЗС I, 223. — В корема ли е раната? — попита безсмислено командирът, макар да знаеше отлично, че раната е именно в корема. — Тъй верно, господин поручик, — отвърна войникът, като не отместваше от него печалните си очи. П. Вежинов, ВР, 277. Началникът се изправи зад масата — пернал едни очи в моите — не ги отмества. Н. Хайтов, ДР, 145.

3. Прен. Променям насоката, характера на нещо (обикн. някакъв разговор, въпрос, тема), за да избегна нещо нежелателно или неудобно за мене. — Ами какво ти правят комшиите? — отмести разговора дядо Иван. Ст. Марков, ДБ, 98. Снегът, който още трепкаше на къдравите ѝ коси, отмести разговора върху ранната зима. М. Грубешлиева, ПП, 29.

4. Прен. Остар. Измествам (в 4 знач.). Той ся боеше да не би като отиде на Испания, да подействува пак и сполучи първото си достояние като наследствен княз на Западна Индия и така да го отмести и наследи. П. Кисимов, ОА I (превод), 165. отмествам се, отместя се страд. Допря крак до паралията, изтика я до стената и посегна да прегърне жена си. Тя го удари по ръката и му се скара: — С крак софра се не отмества. К. Петканов, ОБ, 203.

ОТМЀСТВАМ СЕ несв.; отмѐстя се св., непрех. Придвижвам се, премествам се от първоначалното си място леко на неголямо разстояние встрани; измествам се. Пенка, опряла о амбаря, видя, че нема вече къде да се отмества. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 13. Скочи, задърпа вратата да я отвори, но желязната чивия не се отместваше. Сети се, че е заключил. Й. Радичков, СР, 37. При преминаване през плочки с успоредни стени, лъчите се отместват встрани, без да се отклоняват. Физ. Х кл, 1951, 135. Дърветата не чуха тоя вик, ала небето трябва да е чуло, защото облаците се отместиха и от една пролука се показа.. Слънцето. Н. Хайтов, ПГ, 7.

Списък на думите по буква