ОТМЕТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТМЀТВАМ
ОТМЀТВАМ, ‑аш, несв.(рядко); отмѐтна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. отмѐтнат, св., прех. Отмятам. Отец Изидор с изящен замах отметва ръкавите на расото си и става. Ц. Лачева, СА, 85. отметвам се, отметнасестрад.