ОТМЀТВАМ

ОТМЀТВАМ, ‑аш, несв.(рядко); отмѐтна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. отмѐтнат, св., прех. Отмятам. Отец Изидор с изящен замах отметва ръкавите на расото си и става. Ц. Лачева, СА, 85. отметвам се, отметна се страд.

ОТМЀТВАМ

ОТМЀТВАМ СЕ, ‑аш се, несв. (рядко); отмѐтна се, ‑еш се, мин. св. ‑ах се, св., непрех. Разг. Отмятам се. Не се отметвай сега, изпълни обещаното.

Списък на думите по буква