ОТМЕТНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТМЀТНУВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); отмѐтна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. отмѐтнат, св., прех. Отмятам, отметвам. отметнувам се, отметна се страд.

— От. Ал. Дювернуа, Словарь болгарскаго языка..., 1888.

ОТМЕТНУ̀ВАМ СЕ, ‑аш се, несв. (остар. и диал.); отмѐтна се, ‑еш се, мин. св. ‑ах се, св., непрех. Отмятам се; отметвам се. Не е чудно, че някои блъгаре ся отметнуват и досега от своя си народ и ся прилепнуват при чужд — при гръцки народ. БТ, СбПер. п I, 84.