ОТМЍВАМ

ОТМЍВАМ, ‑аш, несв.; отмѝя, ‑ѝеш, мин. св. отмѝх, прич. мин. страд. отмѝт, св., прех. 1. С миене премахвам, отстранявам от нещо това, което го замърсява. Дори с топла вода и сапун не успях да отмия петната от ръцете си.

2. За вода, дъжд и под. — разтварям и отнасям, отстранявам частици от нещо; измивам. Когато вали на пресекулки, по релсите се образува ръждива смага, която плъзга колелата и пречи на сцеплението. Затова той би предпочел.. да ръми постоянно и да отмива нечистотиите. Ив. Бурин, НП, 55. Подбрал двайсетина колари от Радуил, накарал ги да запрегнат воловете на ярем и започнали да повличат отсечените дървета през гората, закачени за синджири.. Дърветата ровели земята, а дъждовете я отмивали. Н. Хайтов, ПП, 45. Когато то [Юрското море] се оттекло, безименните и безсмъртните ваятели, природните стихии, в продължение на още хиляди години работили върху тях [пясъчниците], като отмивали напластената тиня. Н. Стефанова, РП, 85. Дъждовните води понякога се вмъкват в пукнатини от земната кора, намират пластове от глина или меки пясъчни наноси, отмиват ги. Г. Томалевски, АН, 151.

3. Прен. Заличавам, премахвам нещо (обикн. някакво отрицателно преживяване, чувство, отношение). Сълзите отмиха мъката на душата му. отмивам се, отмия се страд. Нечистите петна не можаха да се отмият.

Списък на думите по буква