ОТМИНАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТМИНА̀ВАМ, ‑аш, несв.; отмѝна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. отмѝнат, св. 1. Прех. и непрех. Минавам по-нататък, по-далеч от определено място, минавам покрай някого или нещо и продължавам напред. — Ходих да обиколя нашите ниви край балкана .. Аз още отзарана намислих да се върна оттук, да видя лозето ви, а сега малко остана да го отмина. Ем. Станев, ИК I и II, 167. Ладията се отдалечи нататък и отмина мястото, дето обикновено заставаше. Ив. Вазов, Съч. ХI, 12-13. Даскал Димитър, силно раздразнен, иска да се разправя ту с тоя, ту с онзи занаятчия, но те бързат след другите и го отминават. П. Тодо‑
ров, Събр. пр II, 382. Натъпкан третокласен вагон.. По едно време до края на скамейката се изправя пълен, едър мъж, с калпак и гъсти мустаци, бави се минута-две, оглеждайки за място и отминава. К. Константинов, СЧЗ, 70. Той стигна до пътната врата, отмина няколко крачки и надникна към кухнята. Г. Райчев, ЗК, 57. // Непрех. Продължавам пътя си, обикн. в определена посока; подминавам. Едвам преминаха едни каруци, други се задаваха отзад и също тъй с трясък, с викове и с песни, отминаваха. Й. Йовков, ЧКГ, 233. Неподозиращият нищо Станкул отмина към дома си. Ст. Марков, ДБ, 186. Аз стигнах до пътя, който се отделя за семинарията, спрях се и дълго гледах.. Отминах по-нататък. Й. Йовков, Разк. III, 60-61. Ние го [пчеларя] оставихме и отминахме надолу по реката. Ем. Станев, ЯГ, 23. Двамата ранени тръгнаха из Скопие.. Спряха пред една забутана кръчма, пиха по две сливовици и отминаха. К. Петканов, МЗК, 122. // Прех. Настигам движещ се човек, движещо се превозно средство и под. и ги изпреварвам; задминавам, надминавам, подминавам. Към средата на третия кръг Момчил се изравни с Илариона, мярна го за миг и подвикна в лицето му: — Довиждане момченце! И бързо го отмина. О. Василев, ЗЗ, 45. Лазар и Тръпко гледаха пред себе си.. и Лазар усърдно дърпаше поводите, да отклони коня по дясната страна на пътя. И двамата от конниците.. вече отминаваха двуколката, ала точно пред нея се изпречеха другите четирима. Д. Талев, ПК, 389. Еньо беше го отминал доста. Но отведнъж изви кончето, повърна се и посрещна Илчо. Елин Пелин, Съч. III, 112. По пътя настигна две жени, поздрави ги и поиска да ги отмине. Едната ѝ препречи пътя, спря я. К. Петканов, ОБ, 203.
2. Непрех. За период от време — изминавам, преминавам, свършвам се, отивам си; заминавам. Дойде пролетта и отмина. Пристигна лятото, замина си и то. Сподири го есента. Ив. Планински, БС, 28. Сега вече личеше, че топлите дни са отминали, макар слънцето да прежуряше. К. Константинов, ППГ, 62. Когато отмина четвъртата година, тя го потърси: майка ѝ рече, че той отдавна напуснал града, че още бродел из районите на юга; но скоро ще се върне у дома. Д. Вълев, Ж, 22. Младост, колко бързо отминаваш, / но честит е у кого оставяш / образ траен, лъчезарен, скъп! Н. Ракитин, Ст, 36. А по стената се изкачват бавно / и догоряват на потона дните ми: / без ни една любов, без ни едно събитие / животът ни безследно отминава. А. Дачев. Ст, 35. // За подходящо за нещо време, удобен момент — свършвам, преминавам. — Дошло е време за есенна сеитба, че и отминало даже, а Досьо не дава пари за ремонтни инструменти. А. Гуляшки, МТС, 138. Времената на всеобщо доволство бяха отминали.
3. Непрех. За буря, дъжд и под. — преставам, спирам. Лятната буря отмина. На небето се появи отново пълноликата луна. К. Ламбрев, СП, 177. Увлечени в бързото ходене, в устрема да стигнат по-скоро до пансиона, те не забелязаха кога дъждът бе престанал. Той бе отминал така неочаквано, както и бе връхлетял. Д. Спространов, С, 32. Филчо препуска конете.. Подир него по чакълестото, изровено от пороищата шосе, вървят нанизани на върволица други воловарчета и пастирчета, горещините са отминали, позахладило се е и за хората, и за добитъка. К. Калчев, ПИЖ, 69.
4. Непрех. За събитие, случка и под. — приключвам се, свършвам се. Боевете бяха отминали и само спомена за тях им причиняваше тръпки по кожата. Ив. Мартинов, ДТСЗ, 263. Пожарът бе отминал. Гр. Угаров, ПСЗ, 256. Войната беше отминала за тях като лятна буря. Д. Димов, Т, 166. Този вестник той четеше отдавна, събираше го грижливо и често.. измъкваше стари броеве, преглеждаше събитията и макар че бяха отминали и забравени, той се вълнуваше, като да бяха станали вчера. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 110-111.
5. Непрех. За опасност, тревога или някакво чувство, усещане — преставам да съществувам, да се изпитвам; преминавам, прекратявам се. Тя, съобразила, че гневът му.. е поспаднал и че опасността е отминала, изгледа ме укорно и притвори вратата. Ст. Чилингиров, ХНН, 21. Но ако в онзи ден все още беше останало в душата му малко съмнение, дори страх около предпразничното събитие, в следващите дни Дако Дермански повярва, че безпокойството е отминало вече като бърз облак и че в сърцето му грееше и ще грее занапред слънце без залез. Г. Райчев, ЗК, 62. Той ги провери отново с поглед: веселостта бе отминала, но не се виждаше никакъв страх. П. Вежинов, НС, 57. А когато отмине бедата / и подигнеш ти бодро глава, / ще запеят след тебе стадата / и узрелите златни нивя. Ел. Багряна, ЗМ, 15.
6. Непрех. В съчет. с лич. местоим. в дат. За яд, гняв, тъга и под. — преставам да действам с голяма сила; преминавам, минавам. Генерал Варлаам.. ходеше бързо назад-напред по двора, преследван от хаджи Смиона, който чакаше да му отмине малко гневът. Ив. Вазов, Съч. VIII, 31. Трифон Биза сутринта се ядосваше, че за половин навиляк мочурлива трева ще носи коса, но дойде на ливадата, отмина му. М. Яворски, ХСН, 127. В най-големите си тежки тъги, кога са угадеше, че не може вече да търпи и мъките ѝ я докарват дотам, щото да полудее .., мъжки скрепяше сърцето си, умиеше са, очистеше си сълзите, поукъташе са и излезваше на разход по съседките си, за да си
поутуши и да ѝ отмине. Ил. Блъсков, ПБ III, 109. Та давно мине Николчо / .., / та да Николчо прикаже, / да ѝ тъгата отмине. Нар. пес., БО, 1847, 11.
7. Прех. В съчет. с лич. местоим. във вин. За нещо, обикн. неприятно — не ме засяга, не ми се случва, когато го очаквам или когато се случва на други. — Когато си на война, хале ако си в бой, мислиш: само да свърши, веднъж да ме отмине умирачката! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 398. Между войниците сноват най-фантастични слухове за характера на болестта. Името ѝ е страшно — и всеки изтръпва, с тайната надежда, че злото ще го отмине. Л. Стоянов, Х, 11. Тя чувствуваше, че съдбата на нейните синове и нейната собствена съдба няма да бъде по-различна от нашата, че по-рано или по-късно — не е важно — горчилката няма да я отмине. Сл. Трънски, Н, 97. Не се лъжеше и Димка за клопката, в която бе попаднала четата .. — Ето, смъртта беше вече неизбежна .. Всеки си мисли, че за него няма да дойде такъв ред. О-хо! Никого няма да отмине, никого... Д. Талев, И, 112. Маринка я гледала и чакала какво ще ѝ отвърне. Циганката се взирала в ръката ѝ и шепнела: — Че то, венчилото, те отминало дъще, на̀... изписано е тук. Н. Каралиева, З, 21.
8. Прех. С обст. поясн. за начин. Отбелязвам, отчитам нещо или някого по определен начин, обикн. без да му отделям особено внимание. Това искане също не интересуваше фирмите и той го отмина с презрителна забележка, че работниците не трябвало да усложняват въпроса с политически капризи. Д. Димов, Т, 259. Вярно е, че ние се увлякохме в разказването на разни подробности около юрганите и спалнята на бъдещото семейство и съвсем забравихме нашия герой, ала човек трябва да бъде без сърце, за да отмине с две-три думи това мъчително придобиване на така наречения движим имот. Св. Минков, РТК, 116-117. Барбюс отминава с пренебрежение всевъзможните дребни нападки към неговата личност. Н. Христозов, ПД, 143. Ако беше я видял по-отдалеч той може би щеше да си спомни за изгонването от фермата.. и гордо щеше да я отмине само с един поздрав. И. Петров,, НЛ, 38. И спомням си за всички: / за вас, които сте ме молили за нежност: / .. / Простете ми, тогава аз не ви разбрах, / с насмешка ви отминах. М. Петканова, КС, 19.
9. Прен. Прех. Пренебрегвам, не удостоявам с внимание някого или нещо; подминавам. — Някога аз мислех, че ако поискам (..) мога да отмина Нона, да не я обикна или, ако я обикна, да се оттегля настрана, когато поискам. Й. Йовков, ЧКГ, 253. — Ти се превърна в безумна машина за печелене на пари, отмина любовта. Д. Димов, Т, 540. Не можах да отмина факта, че това, което трябваше да му кажа, се отнася за сина му. Й. Демирев и др., ОС, 35. // Не обръщам внимание, не се спирам, не реагирам на нещо, като че ли не забелязвам нещо. — Просто не разбирам — оплака се тя .. Той същият... и е друг човек! .. — Навярно и тук — двойник! — Ако човек можеше да бъде двойник на себе си! — отмина шегата ми тя. Ат. Наковски, БС, 72-73. И той се потапяше цял в този нов, дълбоко подценяван досега от него свят, беше му приятно да слуша малко глухия ѝ глас, да се възхищава от тактичността, с която тя отминаваше неговото незнание. Л. Станев, ПХ, 101. — Медузата, братко — каза далматинецът, — нищо не яде... Нея и акулата я отминава. П. Вежинов, ДБ, 126.
ОТМИНА̀ВА МИ несв.;отмѝне ми св., непрех. Остар. и диал. Оздравявам, преставам да страдам; минава ми, преминава ми. "Как е, изцери ли я, бабо, какво я боли?" — Няма ѝ нищо, баим, позаболяло я сърце, като чиляк, а тя се поизплашила — няма ѝ нищо, аз ще ѝ проводя количавата трева да свари, да изпие един филджан и то ще ѝ отмине. Ц. Гинчев, ГК, 135. — Аз му казвам, боли ме главата, ще ми се пръсне.. От година тука си оставям парче смокиня, отминава ми от нея. На човек, когато най му трябва, не се намира. М. Яворски, ХСП, 220. Друго, прикапичнало се сред плезурката, отгоре му иде друго, блъсне се връх него, разплачат се двете, идат до нейде, отминало им скоро, и хайде, пак нагоре. Ил. Блъсков, СК, 456. Ще му отмине като на куче. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 216. отминавам се, отмина се I. Страд. от отминавам (в 8 и 9 знач.). Не може да се отмине без внимание фактът, че и до днес близки и приятели на Елин Пелин от Байловско си спомнят ясно негови изказвания в социалистически дух през първото десетилетие на нашия век. Кр. Генов, С, 1954, кн. 12, 164. Както и да е, но този зоологически / въпрос не може да се отмине така лесно. Хр. Смирненски, Съч. III, 123. II. Взаим. от минавам в 1 знач. Те все гледаха да не се пресрещнат, а пък все се изпречваха един срещу друг. И преди да се отминат, леко се усмихваха и двамата. Д. Калфов, Избр. разк., 213. Денят беше пазарен и сега от града към полето се редяха върволица кокетни каручки,.. настигаха се, отминаваха се или бягаха встрани, по разкаляните междуселски пътища. Г. Райчев, Избр. съч. I, 85.
◊ Отминава ме / отмине ме горчивата чаша. Книж. Спасявам се от тежко изпитание, не изживявам някакво страдание. — Ага — рекох аз, — не може ли султанът да помогне на Елинденя? Да я отмине горчивата чаша? Той е наблизо, в Одрин, а може вече да идва насам. А. Дончев, ВР, 115. Той [поп Кръстьо] дълго се застояваше в църквата .., молеше се настоятелно и всеки ден изтръпваше от мисълта, че горчивата чаша няма да го отмине. Ст. Дичев, ЗС II, 681.
Отминавам / отмина във вечността. Книж. Преставам да съществувам, умирам. Отминавам / отмина с мълчание нещо. Книж. Умишлено, съзнателно не се изказвам по някакъв въпрос. Поручикът.. отмина с мълчание неуважението към покойния цар. Д. Вълев, З, 48.