ОТМИНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТМЍНВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); отмѝна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. отмѝнат, св., непрех. и прех. Отминавам. "Остави я, жената се разсърдва, но всичко ѝ отминва." Ст. Ботьов, К (превод), 75. Осъмваше утром горката им майка, / и вечер замръкваше тамо, / от гроб на гроб ходи, нарича и плаче / .. / И само отминва на Лазаря гроба, / и Лазаря люто проклина. П. П. Славейков, Избр. съч. I, 50. С безумства много той изпитва Бога. / Отминвам всичките — едно не мога. К. Христов, ЧБ, 127.

ОТМЍНВА МИ несв. (остар и диал.); отмѝне ми св., непрех. Отминава ми. отминвам се, отмина се страд. и взаим.