ОТМИНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТМИНУ̀ВАМ, ‑аш, несв. (остар.); отмѝна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. отмѝнат, св., непрех. и прех. Отминавам. Пътници постоянно минуваха в коридорчето с куфари и вещи, поглеждаха през вътрешните прозорчета и отминуваха. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 26. А гондолата отминуваше край мокрите стени, бледото строго лице се навеждаше с гримаса на трепетно очакване и мъка. К. Константинов, ПЗ, 142. — Писано ли му е на човек сиромах да си остане — такъв ще бъде до края на живота си. Богатството ще минува край него и ще го отминува, без той да го види и да го задържи. Д. Немиров, БЛ, 53. За когото ся научаше, че обича повечко да поспива и късно да става, той [поп Богдан] кога го срещнеше, не го оставяше да премине без да му каже: "рано пиле, рано пее" и "който късно ся излежава, него честта отминува". Й. Груев, КН 4 (превод), 56.

ОТМИНУ̀ВА МИ несв. (остар.); отмѝне ми св., непрех. Отминава ми. — А как се ти усещаш по тия дни? .. — Ако да не е това нередовно ядение и питие.. щеше да ми бъде по-леко, но благодарение на тоя чист въздух, след като се поразходя, отминува ми сичко. Ил. Блъсков, ДБ, 82. отминувам се, отмина се страд. и взаим.