ОТМИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТМЍРАМ, ‑аш, несв.; отмра̀, ‑ѐш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. отмря̀л, ‑а, ‑о, мн. отмрѐли, непрех. Книж. Постепенно, бавно преставам да съществувам, изчезвам. — Изкуствата ни просто отмират. Ние вече нямаме поезия, нямаме драма. Това, което наричаме музика, едва ли отговаря на името си. П. Вежинов, СП, 154. Старата, честна България на дребните занаятчии и селяни от доосвобожденската епоха отмираше. Г. Бакалов, Избр. пр, 290.