ОТМИРИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТМИРЍСВАМ, ‑аш, несв.; отмирѝша, ‑еш, мин. св. отмирѝсах, св., прех. Отнемам миризмата на нещо; обезмирисвам. След като сме рязали лук, можем да отмиришем ръцете си като ги натрием с лимон. отмирисвам се, отмириша се страд.

ОТМИРЍСВАМ СЕ несв.; отмирѝша се св., непрех. Преставам да мириша, да издавам миризма, дъх; измирисвам се. Тая риба като измряла, напълнила със смрад всичките околни езера и бърда, от които не могли да се отмиришат години. Ив. Вазов, Съч. ХV, 69.