ОТМОТАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТМОТА̀ВАМ, ‑аш, несв.; отмота̀я, ‑а̀еш, мин. св. ‑а̀х, св., прех. Развивам отчасти или напълно нещо намотано; размотавам. Мрежата беше оплетена в един чаталест клон. Пипнешком започна да я отмотава. ВН, 1963, бр. 3686, 4. Извади кесията си, бавно отмота кожената връв, с която беше превързана. Д. Спространов, ОП, 138. В гонитбата за голямо количество [някои работнички] бързат да свалят недоизкарани шпули, не отмотават объркани конци. ВН, 1960, бр. 2648, 2. отмотавам се, отмотая се страд. и възвр. Мъчех се да се отмотая [от храста], но още повече се заплитах в бодливите му нокти. Бай Крум се опомни. — Не се плаши, момиче! Мъка... Бл. Димитрова, ПКС, 39-40.