ОТМРЪЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТМРЪ̀ЗВАМ, ‑аш, несв.; отмръ̀зна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св. Остар. и диал. 1. Непрех. Преставам да съм заледен, замръзнал; размръзвам се, отмръзвам се. След този дълъг затвор настана лято и на север ледът отмръзнал и на 18 юлий 1879 г. Норденскиолд тръгнал с другарите си за към Беринговия проток. ИЗ 1874 — 1881, 1822, 219.

2. Прех. Отмразявам, размразявам. Еднож югот и северот се обложиле. Северот рекол: "яз све, шчо йе водно, можам да го замръзнам." Югот рекол: "яз пък све, шчо йе замързнато, можам да го отмръзнам." Нар. прик., СбНУ ХV, 70. отмръзвам се, отмръзна се страд.

ОТМРЪ̀ЗВАМ СЕ несв.; отмръзна се св., непрех. Остар. и диал. Преставам да съм заледен, замръзнал; отмразявам се, размразявам се, отмръзвам. Стъклата замръзнаха през декември и се отмръзнаха през март. През цялото време ледената корица не се отопи. Вл. Свинтила, СЗЗ, 49. Втакцувай, Петкано, втакцувай, / дано са море отмързне: / Дай да изградим църква от тимян / .. / И да омесиш, Петкано, / девет пещи чисти пити, / за Бога да ги раздадем. Нар. пес., СбНУ IV, 22.