ОТМЪЩЀНИЕ

ОТМЪЩЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Отплата за причинено зло; мъст. — Напъдиха ни като кучета да са влачим по чужди земи, пък не ни дават да си отмъстим. — За какво ти е отмъщението? — попитах аз. — Какво ще ти донесе една човешка кръв повече? Н. Инджов, ПП, 117. — Няма нищо по-възму‑

тително за честния човек от клеветата. Тя обръща душата му наопъки и впръсква в нея отровните капки на оскърблението, което ражда жаждата за отмъщение. Ст. Даскалов, СЛ, 273. Жената.. е много виртуозна в избора на своите средства за отмъщение, било на съперницата или изневерителя. БД, 1909, бр. 26, 2. — Не, не да мъста аз искам, а да извърша божието правосъдие.. Душата на моята майка и справедливият наш Бог небесни нека бъдат мои ръководители! О, Боже, о, моя майко, чуйте ма! Тие ще бъдат наказани: твоите мъки, твоята смърт, моа майко, не щат останат без отмъщение. Л. Каравелов, Съч. IV, 66.

Списък на думите по буква