ОТМЯТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТМЯ̀ТАМ1, ‑аш, несв.; отмѐтна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. отмѐтнат, св., прех. 1. Мятам1, отхвърлям нещо настрана, назад. Мама трепна, отметна ризата, която кърпеше от скута си и стана. К. Калчев, ПИЖ, 15-16. Сякаш мечка стръвница беше излязла, скачат вълкодави отгоре ѝ, а тя с един удар на лапата си ги изтърбушва и отмята в близкия храсталак. А. Гуляшки, ЗВ, 518. Кораби имаше много, но един се хвърляше в очи .. Какъв остър кил! Този дори при неголяма скорост ще отмята на две страни сребърнозеленикави брезги. Н. Антонов, ВОМ, 143. Младият професор четеше високо, въодушевено и бързо отмяташе малките листчета. Д. Калфов, Избр. разк., 68. В лицето му биеше твърд, ситен сняг и вятърът отмяташе полите на балтона му. Ем. Манов, ДСР, 297. // Отклонявам, отмествам (обикн. с рязко движение) встрани или назад (глава, коса и под.). Той пристъпяше със ситни крачки, свиваше краката си в коленете, навеждаше се и пак се изправяше, като отмяташе главата си назад. М. Марчевски, ОТ, 401-402. Стъпяше тъй, че всичките ѝ гривни и нанизи звънтяха, или пък с особено задоволство отмяташе назад някоя плитка от косите си. Й. Йовков, Ж 1945, 33. Най-напред от автомобила слезе високо русокосо момиче с тънка, къса, пъстра рокля.. То отметна русите си къдри и размаха ръце. Г. Караславов, Избр. съч. II, 138. Животните сепнато отмятаха глави и очите им при случайно попаднал лъч светваха с всички цветове на дъгата. Д. Вълев, З, 253. Кончето отмята / грива / настрана — / поздрав за земята / с едрите зърна. Цв. Ангелов, НП, 48. За тази цел гребците сядали на земята в такъвзи ред, в какъвто трябвало да седят на корабите и после.. ту отмятали горнята половина на тялото си назад.., ту са навеждали напред, като си протягали ръцете. Н. Михайловски, РВИ (превод), 222. // Отмахвам, отхвърлям встрани (завивка, покривало и под.). Когато в стаята всички заспаха.., Манолчо отметна завивката, стъпи тихо на пода,.. обу се и леко хлопна вратата зад себе си. Кр. Григоров, ОНУ, 168. Преди да заспя отметнах тежкия вълнен юрган и се загледах през отворения прозорец към мастиленото небе, обсипано със звезди. А. Каралийчев, НЗ, 204. Маджурина отмята качулката на нападателя, познава онова макере Никола Керанов. Д. Вълев, Ж, 59.
2. Остар. Отхвърлям, отказвам, отблъсквам, отричам нещо. И така, недейте отмята молбата ни, а свършете една добра работа. АНГ I, 526. Наистина, правителството отмята всичките ония, които избира патриаршията и заповяда да ся викат за събора представители от всичките епархии. АНГ I, 228. Такова е преданието устно, което повсему вероятно и ние не отмятаме, ако и да противоречи друго едно предание, защо всичките тия предречени работи да са станали по смерти преподобнаго. Неофит Рилски, ОМР, 20-21.
3. Остар. Отразявам (светлина и под.). Месецът няма своя светлина, а само отмята като едно огледало, колкото светлина му пада от слънцето. Й. Груев, Лет., 1872, 105. Той [диамантът] а̀ко и да е безшарен, отмя‑
та всичките шарове на дъга. Д. Мутев, ЕИ, 125. Няма ни едно тяло, което да повръща и отмята назад всичката светлина, что удари на него, а всяко поглъща по нечто от светлината. Й. Груев, Ф (превод), 124. отмятам се, отметна се страд. Ондулираният кичур [коса] се разделя на две, като горната част се отмята малко встрани, а долната се прибавя към един прав, тънък пласт коса със същата широчина, взет отдолу. Г. Георгиев и др., ФПБ, 66. Асен не съобрази, че под завесата насреща има врата и преди да успее да скрие портрета, завесата се отметна и на прага.. застана братовата му жена. О. Василев, Т, 208. Сивата престилка на прозорчето се отметна и Иловица се вторачи навън, още сънлива и разчорлена. Г. Караславов, Тан., 55.
ОТМЯ̀ТАМ СЕ несв.; отмѐтна се св., непрех. 1. Отклонявам се, отмествам се встрани или назад. Дако.. улови бързо Николица с две ръце за главата, извърна я и жадно впи устни в устните ѝ. Но смутеното момиче опита да се защити, отметна се с все сила. Г. Райчев, ЗК, 45. Скочи на задните си нозе препускащият след тях кон, дигна се високо ведно с ездача си и току се отметна встрани. Д. Талев, С II, 225. Атанаска се изчерви, позасмя се, навеждайки глава. Двете ѝ плитки се отметнаха и легнаха върху тънката, избеляла блузка на гърдите ѝ. Кр. Григоров, И, 52. Той посегна към детето, но то се отметна рязко и неприятно настрана и се вкопчи в рамото на майка си. Г. Караславов, ОХ III, 409-410.
2. Отказвам се от това, което съм казал, решил, обещал, не държа на думата си. И увлечен от мисълта за бързата и лесна печалба, той решаваше още на другия ден да започне уреждането на заема. Ала на сутринта се размисляше и се отмяташе. Нека да почака. Г. Караславов, ОХ I, 341. — Не съм бил пиян и му помня приказката.. Сиромах човек нали съм, всичко може да ми каже и после да се отметне. Кл. Цачев, ГЗ, 51. — Ти помниш ли си думата? Искам да съм сигурен — ще ни станеш ли кума? — Гледай го, че аз отмятала ли съм се някога? В. Андреев, С, 1972, кн. 9, 13. Мнозина му подхвърляха било на шега, било от желание да му помогнат, но дали не щяха да се отметнат, щом разберяха, че работата идва до съд! Ст. Даскалов, СЛ, 375. Сега има много работи за мене, но ни на една не ся вдавам и ни от една не ся отмятам. АНГ I, 405.
3. Разш. Отказвам се да поддържам, подкрепям някого или нещо. — Дойде до нашите уши, че при теб идвали пратеници от великия доместик, за да узнае ще ли се отметнеш от Кантакузин. Ст. Загорчинов, ДП, 408. Същата година цар Иван Срацимир се отметна от Търновската патриаршия и се подчини на Константинополската. Ем. Станев, А, 103. Още в началото на войната някои от местните феодали започнали да се отмятат от Самуил и да преминават на страната на Василиий. Ист. Х-ХI кл, 1965, 55. — Бива ли сега да се отмятаме, сиреч, от старите наши славни писания? Ив. Вазов, Съч. VIII, 40.
ОТМЯ̀ТАМ2, ‑аш, несв.; отмѐтна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. отмѐтнат, св., прех. 1. Отбелязвам, слагам някакъв знак, че нещо е проверено, прегледано. Понеже знае от по-рано колко и кои деца подлежат на обучение, брат ми изпълнява само една формалност. Извиква ги при себе си едно по едно.., запитва ги за имената им и ги отмята в приготвения списък. Чудомир, Избр. пр, 167. В селското училище идваха мобилизираните, където ги приемаше един черен, с дебели подстригани мустаци капитан, отмяташе ги по списъка и ги пращаше в съседната стая. Д. Кисьов, Щ, 119. В стаята се намираха около урната застъпниците на кандидатите, председателят на бюрото, Чернев и двама членове, които вписваха и отмятаха гласоподавателите. К. Калчев, ЖП, 109.
2. Отброявам. До него седна стрико Климе, извади броениците си и бавно почна да отмята зърната. Д. Спространов, ОП, 113. Взе да разказва колко пъти в живота си е бил мамен от електротехници. Докато си припомняше епизодите и отмяташе измамниците на пръсти, дъщеря му се съсипа от кашлица. Й. Попов, СЛ, 12. отмятам се, отметна се страд.