ОТМЯ̀ТАНЕ

ОТМЯ̀ТАНЕ1, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от отмятам1 и от отмятам се. Ала танцът задушаваше мухлясалия дъх на старец и при някое по-силно отмятане на наметалото, мерналата се надлъж кафеникава на цвят ивица довяваше в гостната сладкия, изчезнал свят на Ориента. Д. Вълев, З, 206. Още на времето си бях изучил от борованци — игрохорци няколко непознати плетки и едно особено отмятане на стъпалата преди политването напред и пред връщането назад, — отвикналите крака сами си ги припомниха. О. Василев, ЖБ, 256. — Аз се каня да ударя и на тоя град, докле Кантакузин не се е научил за моето отмятане. Ст. Загорчинов, ДП, 406. Въпреки няколкократното си отмятане Хрельо е бил български владетел, а земите му са били част от българската държава. Ст. Михайлов, ЕБС, 217-218.

ОТМЯ̀ТАНЕ

ОТМЯ̀ТАНЕ2, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от отмятам2 и от отмятам се. Отмятането на гласувалите става от специална комисия.

Списък на думите по буква