ОТНАПРЀД

ОТНАПРЀД нареч. Разг. 1. От преди този момент, от по-рано; предварително. Колко любими неща забравяме, прежаляваме и нищо! Нека прежаляваме отнапред, за да не страдаме отпосле много по-дълго. Ив. Вазов, Съч. Х, 46-47. Какво може да се случи човек никога не може отнапред да знае. Вл. Свинтила, СЗЗ, 231. Оставам с надежда, че молбата ми ще мине и спреварям отнапред да Ви поблагодаря за добрината, что ще покажете. АНГ I, 498.

2. За посочване на период от време — преди, по-рано. Гена и сама пак тъй припка и върши било̀ и повече, и секиму сѐ гледа, както и отнапред, да помогне и да свръшне. Т. Влайков, Съч. II, 36. Ваню и малкия Кръстю го дърпаха, искаха да се забавляват, както се забавляваха с него отнапред, но той не им отвръщаше, пъдеше ги. Г. Караславов, ОХ IV, 411.

Списък на думите по буква