ОТНАСЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТНА̀СЯНЕ1 ср. Отгл. същ. от отнасям и от отнасям се. С цел да се създадат добри условия за правилно използуване на земята и да се увеличи нейното плодородие за сметка на задържане на влагата и намаляване на измиването и отнасянето на почвата,.. оранта и редовното сеене да се извършат напречно на склона. М. Мичев и др., З, 118.
ОТНА̀СЯНЕ2, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от отнасям се. Тя, с последното си милостиво и състрадателно отнасяне към него, обърна съвсем наопаки неговото мнение за нея и неговите чувства. Т. Влайков, Мис., 1894, кн. 6, 387. На няколко млади стражари в околийското управление той [Чакъра] се скара за немарливо отнасяне към оръжието. Д. Димов, Т, 20-21. Всеки търсеше дружбата му. А със своята блага душа беше еднакъв в отнасянията си и към бедните, и към заможните другари съученици. Сб??СЕП, 297.