ОТНЕЙДЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТНЀЙДЕ нареч. Разг. Отнякъде, отнегде. Минаваха през нивя, през сухи потоци, сечаха бърда, падини. Отнейде се чу кукуригане. Ст. Дичев, ЗС I, 462. Отнейде се намери пакетчето. Отвориха го и видяха, че писмата не бяха толкова важни. М. Яворски, ЕСВ, 60. Гена я нямаше в къщи. Разбра го от пръв поглед, преди още отнейде да дотича малкият Георги. Ат. Мандаджиев, ЧЛП, 81. ● В съчет.: отнейде си. За усилване степента на неопределеност и отдалеченост на мястото. Отнейде си изскокна баба Митра и като разбра какво щеше да направи Стойчо, с писък се хвана за сърцето. В. Ченков, ПС, 30. Бездомник някакъв дошел отнейде си, дало му село парче хляб и него не знае как да яде... Ц. Церковски, Съч. I, 10.