ОТНЀЙДЕ

ОТНЀЙДЕ нареч. Разг. Отнякъде, отнегде. Минаваха през нивя, през сухи потоци, сечаха бърда, падини. Отнейде се чу кукуригане. Ст. Дичев, ЗС I, 462. Отнейде се намери пакетчето. Отвориха го и видяха, че писмата не бяха толкова важни. М. Яворски, ЕСВ, 60. Гена я нямаше в къщи. Разбра го от пръв поглед, преди още отнейде да дотича малкият Георги. Ат. Мандаджиев, ЧЛП, 81. В съчет.: отнейде си. За усилване степента на неопределеност и отдалеченост на мястото. Отнейде си изскокна баба Митра и като разбра какво щеше да направи Стойчо, с писък се хвана за сърцето. В. Ченков, ПС, 30. Бездомник някакъв дошел отнейде си, дало му село парче хляб и него не знае как да яде... Ц. Церковски, Съч. I, 10.

Списък на думите по буква