ОТНЕТРЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТНЀТРЕ нареч. Диал. Отвътре; отнатре. Момчето откарало мливото на воденицата, погледнало у вратата и видело онетре косавио воденичар. А оне, воденичаро, като согледал момчето, заокал отнетре: "Ела, чичин, ела!" Нар. прик., СбНУ ХLV, 381. Стоян отнетре повикал: / нямам ли нийде никого, / .. / каваля да ми донесе." Нар. пес., СбнУ ХLVII, 65.

◊ Отнетре ми е тясно. Диал. Болен съм психически, не съм добре, зле съм психически. — Като на курорт го канят да иде, а той, нали отнетре му е тесно, вика, та къщата трепере. Ст. Даскалов, ЕС, 314.