ОТНЍГДЕ

ОТНЍГДЕ нареч. Остар. Книж. Отникъде; отнийде. У нас човек тряба да се задоволи со спокойната съвест при изпълнения дълг — и да не чака повече, защото няма да получи отнигде ни признание, ни насърчение. П. К. Яворов, Съч. III, 273. Снагата ми тръпнеше, няма отнигде помощ: бог високо... Пак на светинята припадам на молба. М. Кънчев, В, 101.

Списък на думите по буква